Тимбукту

„Тимбукту“ е най-четивният роман на Пол Остър до този момент. Запитан откъде му е хрумнала идеята за главен герой куче, Остър отговаря, че много искал да напише нещо „малко, поетично, фантастично и смешно“. Това е историята на едно забавно пътуване, представена през погледа на помияра господин Боунс, верен приятел на Уили Г. Кристмас - изтерзана душа и поет, чиято глава е пълна със собствената му непубликувана поезия. Досущ като Дон Кихот и Санчо Панса двамата поемат на едно последно пътуване към Балтимор в издирване на евентуалната си спасителка Беа Суонсън. Но след като господарят му Уили внезапно се преселва в отвъдната земя „Тимбукту“, господин Боунс е оставен на произвола на съдбата. Премеждията му са и страшни, и смешни. Въпреки че ходи на четири лапи и не може да говори, той умее да мисли и от мислите му Пол Остър изтъкава история, пълна с тъга и нежност, но и с много хумор. Със съпричастно перо ни представя света през очите на бездомното куче и начина, по който това добро и умно същество гледа на нас, хората.

„Тимбукту“ е разказ за любовта. Хора или кучета – няма разлика. „Още повече че всеки писател – казва Пол Остър – се нуждае от някои типично кучешки атрибути: нос, за да надушва, още интерес към разнообразието на живота и устойчивостта на боклука в него“.