Клонка от мирта

вървя след сянката си

цял живот

качвам се и слизам

обръщам се

препъвам се

без да я спъна

изоставам

изгубена в безвремието

сама нейна сянка

***

Елисавета Шапкарева е родена в София. Завършила е Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски". Живее и работи в родния си град. Има издадени две книги с хайку - „Тихо" (2003) и „По здрач" (2006) и една с лирика - „Око на птица" (2008). Нейни стихове са публикувани в пресата и в антологиите на Българския хайку съюз: „Дъждовни семена. Българска хайку поезия" (2001), „Птицата. Българска хайку поезия" (2003), „Розата. Европейско хайку" (2003), „Пътят. Световно хайку" (2004), „Огледала. Български хайку" (2005), двуезичната „Градът" (2012), двуезичната „Отвъд думите" (2018), в сп. „Хайку свят" и др., в сборника „SMS-ПОЕЗИЯ (2005; 2006), в антологията „World Haiku" (2005; 2006) и в „Ирин Пирин. Алманах за литература, изкуство и социален живот" (2006; 2007) и в многобройни чуждестранни издания, като „Хайку новине", двуезичната антология „Mas-mas csond I Различна тишина", FROGPOND и др. Лауреат на логото „SMS-поезия" (2006), Трета награда от Международния хайку конкурс Мелнишки вечери на поезията (2006) и носител на почетна грамота от Международния хайку конкурс Мелнишки вечери на поезията (2007). Носител е на първа награда от международния поетичен конкурс "Лирични гласове" г. с председател Евтим Евтимов. Член е на Българския хайку съюз и на Световната хайку асоциация.