Невъзможното

Невъзможното (1962) е произведение на Жорж Башай в три части (История за плъхове, Дианус и Орестия), в което треската на желанието е неразривно свързана с треската на агонията. То описва тревожността на разказвача пред женската голота, пред физическата прегръдка с жена и е своеобразно продължение на опита за трансгресията от Вътрешният опит (1943), който по-късно Батай теоретизира в Еротизмът (1957). Tози вътрешен опит е преди всичко преживяване на истината, на невъзможното като празнота. Поезията в третата част, Орестия, е заявена като „омраза към поезията", извеждаща докрай невъзможността за изразяване с думи. Тя е мястото, където опитът се преживява и съобщава едновременно.

Лайтмотивът на тези фрагментирани писания е търсенето на невъзможното, което включва в играта еротизма и смъртта.

Само смъртта и желанието притежават силата, която потиска, от която дъхът секва. Само крайността на желанието и на смъртта позволява да се постигне истината.