Кралят и аз

Ето го едрия млад музикант, с когото се запознах в Ню Йорк през 1967 година, докато пътувахме в такси към летището, за да обсъдим поемането му като мой клиент.

Ето го изпотения тенор в твърде обемно вечерно облекло, стиснал намачкана носна кърпичка и сияещ облекчено със затворени очи под аплодисментите след първия си рецитал в САЩ.

Ето го гласа, който чувах по телефона по много пъти на ден - питаше дали някой от офиса ми ще бъде така добър да изтича до апартамента му с кило пресни домати.

Ето я фигурата в арабски одежди от глава до пети в арабската част на Йерусалим, ухилил като дете на Хелоуин, все едно че току-що закупените бурнус и куфия са в състояние да замаскират непогрешимия силует на Павароти.

Ето го отхвърления любовник, който заплашва със самоубийство след офейкването на една от приятелките му, и отракания бизнесмен, обучен лично от мен на важността на долара, който протяга ръка към поредния половин милион за някакъв лъскав телевизионен проект.

Ето го властелина, на трон зад кулисите на концертната зала, с коса, небрежно боядисана в мастиленочерно, щрака заповеднически с пръсти към член на антуража си да му донесе бульон консоме за преди изпълнението.

Работех с Лучано Павароти, най-великия тенор на света, през трийсет и шест години от живота ми. Понякога той се държеше все едно командва света наоколо и всички в него, в това число и мен. Понякога беше близък и щедър приятел. Друг път се показваше като истински вадидушникл Но времената ни бяха добри.

Хърбърт Бреслин

„Смея да твърдя, че книгата е брилянтна. Добре преведена, изключително откровена и поднесена с много хумор" - Васил Койнарев, редактор на българското издание