Тодор Живков • Мит и истина

Историкът Боян Кастелов прави опит за пълен прочит на биографията на Тодор Живков - с плюсовете и минусите, с митовете и истината.

В края на книгата издателството предлага студията на доц. д-р Искра Баева "Тодор Живков - политик и държавник, прагматик и хитрец или всичко заедно" - общ фон на времето, на политическите и на икономически процеси в България и света, на действията и решенията на някогашния "пръв партиен и държавен ръководител".

От издателя

Отмъщението на Т. Ж.

За "човека от народа" вече се пише трезво

Да го бяха желали българските издатели, нямаше да го постигнат: в дните, когато Желю Желев се фука с автобиографията си, се пръкна и "Тодор Живков. Мит и истина" на Боян Кастелов (изд. "Труд"). В този книж-нопазарен сблъсък губи държавникът с двете Ж-та. "Роден съм в 1911 г. в с. Правец, Ботевградско, в семейство на бедни селяни" - това е началото, отбелязано от самия Живков в 2-те странички автобиография от 1945. Странен жанр си е избрал Кастелов: "563 щриха към портрета" на онзи "първи". Щрихите е съставил по писаното за героя му. Цитирал е стотици автори, Миряна Башева също. Орисани сме да четем и пишем за него целокупно - едните пишат, останалите четат. Празно няма.

Книгата на Кастелов е трезва и може да мине като въведение в живковедението на този етап. Няма вече

"осанна" и "разпни го". Удобно стои и добавената студия на Искра Баева -може би най-доброто, излизало по темата. Е, ако не друго, то поне има любопитности за всеки. Примерно историята на прякора "човек от народа": "Пръв така го нарича някогашният говорител N1 на Радио София. Коментирайки на живо митинга на площад "Славейков" на 9.1Х.1944 г., Петър Витанов (той е автор на българския

текст на популярната тогава германска песен "Лили Марлен", за което е изселен от София), не познава по име новопоявилия се оратор. Находчивият журналист обаче намира най-подходящия начин да представи неизвестния на хората от митинга "човек от народа".

Орисани сме, защото сме всички в тази биография. Не като персонажи, не защото всеки народ си заслужава еди-какво си. Баева казва: "Защото ако не го направим (да разберем Т. Живков), ще ни бъде много трудно да оценим твърде много събития и тенденции не само от историята на социалистическа България, но и от нашата нова демократична и пазарна съвременност". Сигурно е така. Въпросът е, че сме вътре. Вътре сме всички. Заради малката и голямата правда. Писателите колумнисти на нашия вестник да го обяснят, те по го могат.

в. Сега, 17.12.2005