Лекции за метода на академичното изучаване • Философия на изкуството • За отношението на изобразителните изкуства към природата

Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (1775–1854) е син на виден протестантски теолог и ориенталист. Той започва да публикува още като юноша и твърде рано разгръща неимоверните възможности на своя гений, като публикува едно след друго голям брой философски значими произведения и съвсем млад е вече професор в Йена, където е в своя апогей. С многобройните си публикации и с лекциите си, едни от които са и тези за метода на академичното, т.е. университетското изучаване на науките, и по философия на изкуството, Шелинг бързо се налага като водещата философска фигура в този тогава твърде важен духовен център. Няколко години по-късно, вече като член на Баварската академия на науките в Мюнхен, в една реч, оценявана от съвременниците като най-високото ораторско постижение в Германия, Шелинг още веднъж доказва способността си да покаже философско вглъбяване в изкуството, което той ще изучава и в по-сетните си години.