Аз и Камински

Романът на Даниел Келман възхитително и с невероятна ирония драска по лака на уж лъскавия свят на изкуството. Любопитното изреждане на най-различни събития отпраща читателя все в нови, неочаквани посоки и създава брилянтно-остроумен калейдоскоп от лъжа и истина, от искреност и манипулиране, от морал и творчество. Пред читателя се разгръща трагикомичен сценарий, който хем смайва, хем потвърждава правотата на всички клишета, свързани обикновено с лъжовния, измислен свят на парвенютата.

"Непременно ви препоръчват Келман. При него ще откриете интелигентност, наблюдателност и забележителни диалози!"

"Отдавна немски роман не е предлагал толкова поводи за искрен смях"

Самоирония по немски

"Аз и Камински" на Даниел Келман попълни поредицата за съвременна проза от Германия, Австрия и Швейцария. Живо чудо е, че у нас се промъква нещо, преведено не от английски, което пък е тънка гаранция, че то не е какво да е.

Сега за Камински. Той е забравен престарял художник. Млад и зелен журналист се е напънал да му пише биографията, издирва го, кандърдисва го за изповед, води го при някогашната му любима. Номерът е в почерка на Келман: агресивна и обсебваща самоирония от всяко изречение. Не остава нищо извън нея - като изява на разказвача журналист и като фабула. Развръзката обаче е прекалено логична, по немски житейска. Или на Келман му е свършила силата, или е намерил отмъщението на самоиронията.

в. "Сега", 11 февруари 2006 г.