Целулоид, целулоза и облаци. Трансмедийни предизвикателства пред кинокритиката в България (1989-2021)

Настоящата книга е част от проекта „Посттоталитарното българско кино - модели и идентичности", реализиран от Института за изследване на изкуствата (БАН), и подкрепен от фонд „Научни изследвания". В нея се проследява развитието на българската филмова критика след политико-икономическите промени в страната през 1989 г. Описан е и световният контекст на кинокритиката като професия в постоянна криза, в последните десетилетия силно повлияна от скоростното развитие на дигиталните технологии и навлизането на интернет в ежедневието. Книгата очертава един почти приключил процес - окончателното преминаване на писането за кино от печатните страници на периодиката в ефимерното пространство на глобалната мрежа. Веднъж настанил се там, кинематографичният дискурс се изправя пред нови предизвикателства и постоянни промени, но и се сдобива с възможности за неоткрити досега хооизонти.

***

Росен Спасов е роден през 1987 г. в София, България. През 2017 г. защитава докторска дисертация по специалността „Кинознание, киноизкуство и телевизия" в Института за изследване на изкуствата (БАН), на който е асоцииран член. Активно пише оперативна филмова критика в редица печатни и онлайн медии. В момента е филмов експерт в Българската национална филмотека, където реализира различни проекти и събития. Член е на ФИПРЕССИ, СБФД и СБЖ. Също така продуцира и режисира документални филми.