След три минути

В епохата на социалните мрежи и силовата литература Вангел Имреоров не се страхува да бъде слаб u несъвършен. Той не е от поетичните състезатели, неговият начин да ни направи съпричастни е тих и чистосърдечен, именно в това се крие обаянието му. Пишейки поезия, Вангел прави като децата, които наесен се опитват да върнат падащите листа обратно на дървото. Изглежда безнадеждно, но за стойностните поети този акт носи дълбок смисъл.

Владислав Христов

В стихосбирката си „След три минути" Вангел Имреоров се домогва до свой индивидуален и индивидуализиращ го лирически почерк, в който доминиращи характеристики са мекотата в изграждането на ситуации и образи, естествената и деликатна афористичност, един крехък, но заедно с това настойчив стремеж към огледално засрещане на опит, в-живеенето с опита-в-думите, чрез който се тематизира и личната му представа за поезия. Мотивът за детството тук се оказва и генератор на специфично художествено движение - той не просто завръща назад в спомена своя лирически човек. Той завръща и света към някакво негово предишно време, в което естественият ред и посока на нещата се оказват огледално обърнати. И интересното е, че този процес не е съпроводен със стъписване, с драматизъм, той не пречи, а напротив - сякаш изостря сетивата на пишещия, прави го потопен в една преждевременна мъдрост, дава му спокойствието да вярва, че не само може да разбира, но и да приема менливостта на света.

Гергина Кръстева

Книгата на Вангел Имреоров демонстрира фин лирически минимализ. Той съзнателно употребява пестелив набор поетически средства, но чрез прецизното поставяне на смислови акценти успява да пресъздаде психологическото богатство на лирическия Аз, разнообразен и същевременно центростремителен. Затова рискувам да третирам изящната пестеливост на стихотворенията му като напълно самостоятелни текстове, но и като поток на лирическа поема. С други думи, „След три минути" е цялостна книга.

Марин Бодаков