Византийският султан

Улиците на Галата приличат на различни една от друга колоди карти. Да се гмурнеш в този лабиринт не е като да излезеш невредим от другия край. Тук всяка улица беше като стих, който не смеех да наизустя. Познавах монументалните сгради по въздишките им, а улиците, чийто декор бяха крепостните стени, целуваха всяка моя стъпка. Започвах пътешествието си във времето, милвайки почернелите стени на Palazzo Communale. Тръпнейки, наблюдавах как армия от мравки церемониално изпълзява изпод главния му вход. Банкерите Камондо, щедрите дарители на Лувъра, били и бившите собственици на нашата жилищна сграда. Заради зигзагообразните улици на квартала не можаха да унищожат запустелите, но величествени сгради; 3а мен всички те бяха благородници, облечени в смокинги и тоалети от тюл и коприна. Езанът, камбанният звън и крясъкът на чайките се отнасят с уважение към претенциите на квартала за тишина. Всеки път, когато видя безметежните, геометрично подредени градове в комиксите, ми се дощява да сляза следобеда по някоя улица на Галата.