Генерал-лейтенант Владимир Вазов и Дойранската епопея

Лорд Милн отговорил: „Аз дойдох с удоволствие да ги посрещна и чувствувам голямо уважение към българските воини, тъй като те, както и англичаните, бяха не само храбри, но и джентълмени." Там бяха още генерал сър Яд Хамилтън, командващ английските войски при Галиполи, сър Едуард Бойл, председател на Балканскя комитет, и други някои. На 12 май (1936 г.) след пладне се събрахме в хотел „Euston" (до самата гара със cъс щото име) за запознаване между делегатите от всички държави. Оттук трябваше да тръгнем за Лондон. Когато доближихме до влака, пред вагоните бе построена една почетна група от „Британския легион" с декорации, при 29 знамена и отделни други 50 души легионери. Делегатите от всички държави минахме покрай легионерите, които отдаваха чест с навеждане на знамената. Като минахме пред тия бойци от фронта, генерал Хамилтън, който ме придружаваше, извика високо: „Гледайте, това е генерал Вазов, който беше наш противник на Солунския фронт, а сега е наш много добър приятел!"

На 1 юни, през време на конгреса на Британския легион в гр. Бъкстон, председателят на конгреса (и на легиона) майор Годли, когато дойде моят ред да поздравя конгреса, каза: „Ще дам думата на българския генерал Вазов. Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история!" И при много други случаи бях предмет на голямо внимание и почит. Защо? За моята скромна личност ли? Не!

- ген. Владимир Вазов

***

Можете да намерите също и:

Хроники на Вазовия род

Хроники на Вазовия род, книга 2

Спомени на Съба Вазова. Майката на народния поет разказва...

Спомени

Братята генерали разказват. Спомени на Владимир и Георги Вазови

ДЪЛГ И ЧЕСТ - Генерал Владимир Вазов