Изповед на един убиец, направена за една нощ
В наличност · доставка до 2–3 работни дни
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
За книгата
Руски ресторант в Париж, на левия бряг на Сена. Времето е спряло, Семъон Семъонович Голубчик - бивш служител на царската тайна полиция, изповядва живота си. Защо един убиец се смята за добър човек? Как пропадаш в бездната от низост и позор и кога Злото ухае на теменужки? Йозеф Pom превежда читателите си из ада на човешката душа.
Йозеф Pom (1894 - 1939), чиито романи „Радецки марш" и „Гробницата на капуцините" са сред перлите на европейската литература от началото на XX век, рядко е давал точни данни за себе си. Изключение прави през 1930 г., когато посвещава на издателя си Густав Кипенхойер автобиографична скица. В нея пише: Никъде, в никой църковен ти общински регистър, не е отбелязан денят на моeтo раждане, не е отбелязано моeтo име. Нямам родина и дом, гувствам се у дома си единствено до мен самия. Където се чувствам зле, там е моето отечество. Добре се чувствам единствено в чужбина. Напусна ли веднъж себе си, напълно се изгубвам. Затова много внимавам да оставам при себе си.
Роден съм в малко градче във Волиния на 2 септември 1894 г., под знака на Девата, към която името ми Йозеф има известно отношение. Майка ми беше еврейка със здрава, земна славянска природа, често пееше украински песни, понеже беше много нещастна. (Защото у нас песни пеят бедните, не щастливите, както е в страните на Запада. Затова източните песни са по-хубави и който има сърце да ги чуе, е готов да заплаче.)
