Църква и идентичност на Балканите. Българската екзархия и Вардарска Македония до края на Втората световна война

Книгата разглежда ролята, мястото и значението на Българската църква за българите във Вардарския дял на историко-географската област Македония в широки хронологически рамки. Началото на изложението датира от 1019 г., когато византийският император Василий II Българоубиец понижава статута й от Патриаршия на Архиепископия с център Охрид, за да достигне до края на II световна война с възникването на Демократична федерална Македония като като нова държава на Балканите. Важен акцент в изследването е учредяването на Българската екзархия (1870). Появилата се дълго жадувана народностна институция повежда битки за утвърждаване и разширяване на диоцеза й в Македония срещу вездесъщата Вселенска патриаршия. На базата на обилни исторически извори, някои напълно непознати, както и на съвременни постижения на историческата наука, авторът изследва не само генезиса на тези успехи. Той анализира и редица неумели ходове в политиката на управляващите среди в София след 1878 г., които не спомагат за утвърждаването на Екзархията като духовно-обединителен център за българската нация. Важен акцент на изследването е политиката на българската държава към църковната институция във Вардарска Македония през годините на II световна война. Епилогът на труда е с горчив привкус за македонските българи от Повардието. След завършване на военните действия, България и Българската църква не са в състояние да защитят техните народностни права и национална идентичност. Краят на Българската екзархия като общобългарска институция негласно възвестява политическото начало на Македонската църква.

доц. д-р Александър Гребенаров историк

Монографията на Горан Благоев е посветена на един важен за нашата хуманитаристика проблем - отстояването и оспорването на българската идентичност в Македония. Авторът насочва вниманието ни към болезнени за нас, българите, моменти от историята на Балканското пространство познато ни като Вардарска Македония, като се позовава и на неизвестш досега извори. Той парадигматизира темата, излагайки събития, факти, обстоятелства, и така ни връща към родовата национална памет за исти ни, които трябва да помним, но отдавна сме забравили. Македония!

доц. д-р Дилян Николчев,

богослов и преподавател по канонично право