Стойно ми, мале моме

Сборникът с песни от Средна Западна България „Стойно ми, малай моме" на Светла Цветкова е написан високо професионално, с голяма любов и отговорност. На преден план прозира желанието на авторката да обхване голяма част от изявените певци на областта и техни емблематични песни. Целият обем от информация е представен прецизно като нотография и текст. Тук са събрани песни, носещи музикалната характеристика на много микрорайони в областта. Направените показалци систематизират локалната специфика по отношение на мелодическо движение, ладова основа, тактов показател, тонов обем и съдържание. Това определя и приносното значение на сборника.

Появата му днес е необходима като противовес на всичко онова, което иска да „задуши" чистия български фолклор. Представените за първи път голям брой безмензурни песни от областта ще възкресят техните изпълнители, ще се запеят за нов живот чрез нови гласове. Целта е да се приобщи младото поколение към този нелек изпълнителски маниер, който е част от уникалността на българското традиционно пеене. Всичко това е свързано и с емоционалната подбуда на авторката като певица от областта и преподавател по народно пеене.

Надявам се, че трудът ще бъде оценен по достойнство, защото чрез него името на Светла Цветкова се нарежда до най-изтъкнатите ни краеведи, благо-

Доц. д-р Светла Станилова

***

Познавам Светла Цветкова много отдавна с големия й интерес към българския музикален фолклор към българските народни певци като визирам авторството й в нотирането на два изключително стойностни труда в тази област - ,Дерешчица род родила" (1998 г.) и „Калинка Згурова - гласът на Странджа" (2007 г.).

„Стойно ми, малай моме" не само разширява кръгозора на интересите на Светла Цветкова, но и показва едно много стойностно проучване на шопския музикален фолклор и представяне на биографични очерци за изпълнителите от този специфичен и колоритен български район. Подборът на избраните песенни образци и техните изпълнители е направен с прецизност и професионализъм.

Нашата музикална библиографска и краеведска литература има необходимост от подобен род изследвания, които включват не само библиографски данни, а и характеристика на творческата страна на процеса, който пък носи и многостранна информация специално за Средна Западна България.

Бих причислил този труд към постиженията на нашата музикалнофол-клорна наука за запълване на един недостатъчно проучен феномен в тази област, с принос към историческото музикознание в България.

Проф. Петър Льондев