Дневник на писателя, том І и ІІ

Всичките ни спорове и разминавания произлизат само от грешки и отклонения от разсъдъка, а не на сърцето и точно тая дефиниция най-добре определя същността на нашите разминавания.

И това е хубавото. Грешките и недоуменията на разума изчезват по-бързо и безболезнено, от колкото грешките на сърцетй; при това ги лекуват не толкова споровете и логическите доводи, колкото неотразимата логика на събитията в живата, реална действителност, които твърде често съдържат в самите себе си необходимия и правилен извод и сочат правия път - ако не веднага, ако не със самото си появяване, то във всеки случай доста точно, бързо, понякога дори без да се чакат следващите поколения. Друго е с грешките на сърцето. Тия грешки са страшно важни: това е един заразен вече, понякога у цялата нация дух, предизвикващ такава слепота, пред която са безпомощни дори фактите, колкото и да сочат те правия път; напротив нацията преиначава фактите по свой тертип, асимилира ги със заразения си дух, при което се стига дори до там, че нацията по-скоро ще умре съзнателно, сиреч разбирайки своята слепота, но вече няма желание да се лекува.

Ф. М. ДОСТОЕВСКИ