Струните на времето

... Мисля, ти си въжето, с което Господ завързва Човека за себе си. На шията му го връзва. С него да виси на Дървото на живота. Пусне ли човек ръце от примката, свършва му времето. Да знаеш - държа си още примката и денем и нощем. И надолу гледам, и нагоре. Тялото ми към земята виси, а Душата ми - високото я тегли. Така съм — между Земята и Небето.

Може ли Човекът да е жив и невинен? Казват, Човекът е роден грешен. И аз сигурно съм грешна, но здраво си държа въжето с ръце. Като струни на кемене са опънати жилите ми, блещя очи, пукат зъбите ми от зор, но с ръце на примката, държа си живота. Нито съм го викала, нито съм го канила. Дойде с тебе, Времето! Ти за всичко трябваш. Но самд трябва да дойдеш. Никой не може да те донесе... Самд си идваш. Защото си свободно.

***

СТЕФКА ДАНЕВА е родена в Нова Загора. Завършила е Медицинската академия в София и е лекар педиатър.

Нейни стихотворения с философска, гражданска, любовна и детска поезия са издадени в тринадесет книги. Номинирана и награждавана е в национални поетични конкурси. Член е на Дружеството на писателите в Пазарджик и на Съюза на българските писатели.

„СТРУНИТЕ НА ВРЕМЕТО" е първата й книга в проза.