По някои въпроси на обстоятелствата, изключващи обществената опасност в НК

Целта на тази книга не е да представи нов модел, по който да бъдат структурирани обстоятелствата, изключващи обществената опасност в Наказателния кодекс, нито да обоснове нови и несъществуващи към този момент основания за изключването ѝ, а само да открои отделни правни проблеми и да предложи възможни решения.

Интересът ми към обстоятелствата, изключващи обществената опасност е естествено продължение на работата ми за обществената опасност, която беше издадена преди няколко години. Забележителни са трудовете на проф. Момяна Гунева, на проф. Антон Гиргинов и на доц. Живко Велчев, но ми се струва, че периодично е нужно да се прави преглед на изказаните научни становища и на съдебната практика, да се търсят нови идеи.

През годините съм изследвал отделни аспекти на тази проблематика. Изводите ми са били публикувани в отделни статии, които в различна степен възпроизвеждам и тук, просто защото продължавам да поддържам направените в тях изводи.

Онова, което ще се постарая да докажа в тази книга е, че в правната уредба на повечето, ако не и на всички обстоятелства, изключващи обществената опасност, има нужда от промени. Повечето от тях, дори и класическите институти, са уредени в различна степен неясно и това или позволява различни тълкувания, или поражда проблеми при тяхното прилагане.

Впрочем, искам да подчертая, че въпросните обстоятелства имат изключително важно правно значение. Част от тях позволяват да се изключи наказателна отговорност дори за посегателства върху човешкия живот. Именно това изисква тези институти да бъдат внимателно анализирани и да се предложат начини за тяхното приближаване до адресатите им – в повечето случаи – обикновените граждани, за да бъдат те разбрани и законосъобразно прилагани.

Борис Велчев завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1986 г. Завършва редовна аспирантура по международно наказателно право в Института по науките за държавата и правото при БАН (1988). Защитава професура (2012) на тема „Проблеми на наказателната политика в Република България“. Доктор на юридическите науки – „Престъпления срещу Републиката“. Преподава наказателно право и международно наказателно право в СУ „Св. Климент Охридски“ и във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Съветник в Министерския съвет (1988–1990). Член на Консултативния съвет по законодателството при ХХХІХ (2001–2005) и ХL (2005–2006) НС. Председател на Правния съвет на Президента на Република България (2003–2006). Главен прокурор на Република България (2006–2012). Член на Конституционния съд (от 2012).