От наследството на Българското книжовно дружество до съвременната българска лингвистика

Книгата е опит за история на българското езикознание - от наследството на Българското книжовно дружество, основано през 1869 г., до наши дни. Дадено е предимство в описанието на институционалните и персонални постижения в областта на изследванията на българския език на Българското книжовно дружество и Българската академия на науките - стожери на българистиката във всичките й разновидности: езикознание, речниково дело, фолклор, литература, история и култура. Голяма част от очерците са посветени на българската граматическа историография. Съдържат се очерци и бележки за едни от най-изявените български и чуждестранни учени и дейци в областта на модерната лингвистична българистика. За първи път в тази книга се прави толкова обемна и пъстра панорамна картина на българското езиково и езиковедско наследство за последните 150 години.

Книгата е предназначена за специалисти, както и за всички, които се интересуват от постиженията на българското езикознание и неговите дейци и строители.

Стоян Панайотов Буров (1951) - доктор на филологическите науки. Професор в Катедрата по съвременен български език при Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий" до 2019 г.

Работи в областта на българската граматика, езиковата култура и лингвистичната прагматика, както и в областта на лингвистичната историография, лексикографията и обучението по български език като роден и чужд език. Неговите основни приноси са в областта на функционалната граматика, на теорията на семантичното взаимодействие и на теорията на категоризацията. Автор на повече от 200 труда.

Член-кореспондент на Българската академия на науките. Почетен професор на Тверския държавен университет, Русия.