Градчето

Откъс:

Петьо Белята

Голям немирник беше Петьо. Включи се в шумните галопиращи детски рояци едва подкарал шест. Русоляво, живо дете, по-едричко от другите момчета, той препускаше нагоре-надолу наред с тях, яхнал своето „конче" - неколкометров прът, здраво го стискаше между крачетата си и ожесточено го налагаше с къса пръчка, крещейки: „Дий, конче, дий!". На шест години вече властваше по улиците в квартала и безцелно ги кръстосваше надлъж и шир. Когато скитането му омръзнеше и бе направил задоволителен брой пакости, той се прибираше вкъщи, където големият двор беше достатъчно обширен, за да гони часове парцаленото кълбо с другарчетата си или да започне игра с топчета...