Имало едно време. Фотографски кодове и носталгични сюжети

Една Всеобща история на сенките очаква да бъде написана. Там ще се срещнат изчезващото и въобразеното, огледалата и сънищата, изворите и изображенията, фантазиите и фантасмагориите...

Фотографията може да бъде мислена като част от тази обща история на изображенията, на „призрачното, което плаши“, на „следите, които остават“...

Фотографията носи в себе си огромното наследство на сенките, на тревожещите образи, на старите диаболични огледала, на магическите живописни портрети. Всички те създават големия сюжет за колебливата, неясна и податлива на кражби идентичност. Това е нашата вечна привлеченост, но и разтревоженост от присъствията и отсъствията, от подмените и привиденията.

Съдържание

Обща история на сенките

I

Фотографията – магията на ХIХ век

Модернизация и фотография

Светлописът пристига на Балканите

Отивам на фотограф!

Фотографското ателие

Фотографът

Декор и рамка

Ангелическият наратив

II

Образът

Портретът

Що е автор във фотографията?

III

Поза и позиране

Фотографски „техники на тялото“

Реторика на груповата снимка

Мъжественост – кодове

Женственост – кодове

Детството – кодове

Дрехите

Предметите репрезентатори

IV

Социалният живот на ликовете

Писменият код

Тема и рана – punctum-ът на Барт

Възкресението – „Лазаре, стани!“

Идентификационен потенциал

V

Биографичният код – Джордж Уошбърн

Царският код – принцовете Борис и Кирил

Туристическият код – казанлъшките „поклонници“

Бохемският код – ямболските авангардисти

Травматичният код – странната фамилия