Един безвластник в лапите на властта

Константин Кантарев е роден в Пазарджик през 1905 г. Останал сирак през Балканската война, той прекарва бедно и тежко детство. Още като ученик попада под влияние на анархистите, споделя техните идеи и участва в техните кръжоци. Окрилен е от мисълта и надеждата за изграждане на всеобщо социално равенство.

Изключително свободолюбив, с остро чувство за справедливост, той попада под прицела на властта. От ученическите си години до старост е преследван от всички режими - започвайки от режима на Цанков и кръга „Звено" до тежкия култов период по времето на Сталин.

Константин Кантарев е лекар по професия, но второто му пристрастие е литературата. Почитател на всички изкуства, той е близък приятел на много художници, артисти, писатели.

През 1948 година, без съд и присъда, без вина, освен тази, че дръзва да има свои политически убеждения, той прекарва близо две години в лагерите в Бобовдол и Белене, където по това време е изпращан елита на българската интелигенция. По чудо не загива, а след като излиза оттам успява да доживее и до пределна старост. Умира на 90 години в Пловдив, където е прекарал по-голямата част от живота си.

Доктор Кантарев е автор на много публикации на литературни и медицински теми.