На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903 - 1912)

Оставането на Македония след Берлинския конгрес (1878) в рамките на Османската империя предопределя и решаващата роля на Екзархията в живота на българското население в областта. Реално тя е официално признатата институция, представляваща и защитаваща правата на българската народност в европейските вилаети на Империята. Настоящата книга си поставя за цел да очертае възможно по-плътна картина на състоянието и дейността на Българската екзархия и екзархийските институции в Македония - митрополии, архиерейски наместничества и църковни общини, както и взаимоотношенията им с основните политически фактори в Османската империя в следилинденския период. Трудът проследява мястото на Екзархията в орбитата на европейските реформатори след въвеждането на Мюрцщегската реформена програма, усилията й за съхраняване на извоюваните права в атмосферата на недоверие и саботаж от страна на властите, активните й действия в приоритетната за нея църковно-училищна сфера, а също и сложните отношения с ВМОРО. Книгата обръща поглед и към годините след Младотурския преврат от 1908 - време на кратка надежда и дълбоко разочарование. Акцент е поставен върху последователните действия на Екзархията да защити и укрепи позициите си като институция, възстановявайки колективните органи на управление в Цариград - Синода и Екзархийския съвет, и да разшири екзархийския диоцез в новите политически условия. Вниманието е фокусирано и върху отношенията с младотурската власт, която не крие намеренията си да суспендира правата и привилегиите на немюсюлманските общини.

Книгата е насочена както към професионалните историци, така и към всички читатели, проявяващи интерес към темата Македония.

***

Д-р Росица Лельоба завършва история в СУ „Св. Климент Охридски" и втора специалност „Журналистика". През 2003 г. защитава дисертация и получава докторска степен. От 2008 г. е научен сътрудник в Института 3а исторически изследвания към БАН, където работи и в момента. Член е на

Македонския научен институт, гр. София. Научните й интереси са в областта на църковната история, националния въпрос и историята на институциите. Автор е на монографията „Българските градски общини в Македония 1878 - 1903", както и на редица студии и статии