Вкусовете на живота

Не мога да изкажа с думи колко се развълнувах, докато четях написаното от вас. Върнахте ме към отминали места и мигове, които смятах, че съм забравил. Казвам, смятах ги за забравени, но както знаете, човек никога не може напълно да изтрие преживяното от паметта си. Само понякога избира да не помни. Неволно или нарочно. Съзнателно или несъзнателно. За да се избави от проклятието на миналото. И да се предпази. Добре сте направили, че сте писали. Но защо сте се задоволили само с толкова? Тетрадките, които притежавате, ме под¬тикват да ви кажа, че с още малко труд щяхте да напишете роман. Писането на книги не е единстве¬ното смислено занимание, разбира се. Съществува самият живот, историята на сърцата ни. Онова, което сме научили от нашите битки, нашепващи, че някои загуби могат да станат победи. Имаме и съвест. И стремеж да опознаем самите себе си. Нима това не ни напомня, че има толкова много смърти, животи и спомени, които не бива да забра¬вяме! Тъгата по местата, от които сме се откъсна¬ли, раните от завръщането ни към себе си...