Съставителство и адаптация Пламен Тотев.

Басните - приказки с поука

Да кажеш някому истината право в очите не винаги е приятно. Той ще ти се разсърди, ще се засегне и трудно би могъл да му обясниш, че целта ти е била да се поучи от грешките си. Още по-лоши биха били последиците за теб, ако обидиш човек с власт. Ако е и злопаметен, той би превърнал живота ти в ад.

За това са си давали сметка още хората в древността. Тогава, преди 26 века, на един роб с остър ум, който се казвал Езоп, му хрумнало да изрича нелицеприятни истини на господаря си - философа Ксант, разказвайки на пръв поглед забавни истории, герои на които най-често били животни. Така непосредствената прилика с действителните хора и събития ставала още по-далечна, а истината можела да се приеме по-безболезнено.

Езоповите басни се предавали от уста на уста, учейки хората как да постъпват в определени житейски ситуации. Едва 200 години, след като били създадени, басните били записани. Пет века по-късно те били преведени от старогръцки на латински и се разпространили в целия цивилизован свят.

През XVII век - времето на Краля-слънце Луи XIV, когато в литературата и изкуствата господствал класицизмът, басните, наред с други творения от Древна Гърция и Рим, преживели нов възход. Той се свързва с името на Жан дьо Лафонтен (1621 -1695).

Лафонтен влязъл в литературата случайно. Близък роднина на жена му издействал от кралския двор месечна сума, срещу която той трябвало да пише по едно стихотворение на тримесечие. Постепенно Лафонтен открил истинското си призвание - басните. В началото той просто преработил и осъвременил запазените през вековете творби на учителя си Езоп. Но след това започнал да създава свои оригинални басни, написани в стихове,

Лафонтен станал учител на следващите големи автори на басни, благодарение на които през XIX век баснята преживяла нов възход - Лесинг в Германия, Крилов в Русия, Петко Р. Славейков и Стоян Михайловски в България.