Навярно дълго съм вървял

ДРАГОМИР ШОПОВ е роден на 13 август 1938 г. в София. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски". Работил е като завеждащ отдел „Поезия" в Главна редакция „Литература и изкуство" на Българското национално радио и като заместник главен и главен редактор на вестник „Земеделско знаме". Бил е народен представител в 37-о и 38-о Народно събрание. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти, заместник председател е на Славянското дружество в България. Автор е на 42 книги - поезия, публицистика и стихове за деца, сред които: „В една капка дъждовна", „Трева и сняг", „Задълго тук", „Ранено време", „Биография", „Не-приютени дни", „В кръга на залеза", „Сянка от мечта", „Стени от вятър", „Небе и корен", „Прошепнато насаме", „Да не лъжем живота", „През прозореца на времето", „По хребета на дните", „Терзанията на съвестта" и др. По повод на 80-годишнината му през 2018 г. излязоха два тома - „Път като надежда бял" - избрана поезия и „Посоката на българското време" - избрана публицистика. Творби на Шопов са преведени на полски, руски, румънски, беларуски, финландски, френски, сръбски, английски и др. езици. Драгомир Шопов е носител на различни литературни награди и отличия.