Домашното робство и робовладение в Османска Румелия

Доц. д-рОлга Тодорова работи в Института за исторически изследвания на Българската академия на науките. Автор на монографиите „Православната църква и българите XV-XVIII век“ (АИ „Проф. Марин Дринов“, 1997) и „Жените от Централните Балкани през османската епоха (XV-XVII в.)“ (ИК „Гутенберг“, 2004), както и на няколко десетки студии и статии, посветени на разнородни проблеми от областта на социокултурната история на българските и балканските земи през периода на османското владичество.

Откъде произхождали хората, робували през османско време в предела на днешна България и най-близко прилежащите ? територии? Наистина ли, както често се внушава в популярната книжнина, българското присъствие в робските редици е било масово и постоянно? Променял ли се е етническият спектър на робите у нас в хода на османските столетия, как и защо? В каква степен етническата и расова принадлежност оказвали влияние върху съдбата на роба? Били ли са заробвани и мюсюлмани, а от друга страна – всички заробени християни ли са били помюсюлманчвани? Какво могат да разкажат историческите източници за статута, нормативен и реален, на различните категории домашни роби и робини и за механизмите, посредством които огромната част от тях се интегрирала в османския социум? Какви форми взимала робската съпротива? Доколко разпространено било робовладението сред провинциалното османско общество и дали робовладелците били само мюсюлмани? Имало ли е османското домашно робствосвои близки европейски паралели? Кога и по какви причини от XIX в. насетне в българското публично говорене метафората „робство“ започва да се налага като обозначение на целия османски период от националната ни история?

Книгата предлага отговори на тези и много други въпроси въз основа на широк кръг изследвания и извори от различен жанр и произход, като важно място сред тях е отредено на османските архивни документи.