Мъртвият идва за любимата си /пет словенски пиеси/

Петте включени в сборника пиеси са представителни за словенската драматургия на XX век. Това са „Любов" от Зофка Кведер (1901), „Поквара в долината на свети Флориан" от Иван Цанкар (1907), „Случката в град Гога" от Славко Гоум (1930), „Мъртвият идва за любимата си" от Светлана Макарович (1986), „А Леонардо?" от Евалд Флисар (1992). Първите две са написани, докато страната е австро-унгарска провинция, третата - в Кралство Югославия, четвъртата - по времето на СФРЮ и последната - през първата година на Словения като самостоятелна държава. Всички те попадат в дискурсната рамка модернизъм/постмодер-низъм, по-точно между Belle Epoque и сумрака на 90-те и могат да се четат глобално, като мегадрама в пет действия. Сюжетите им се основават върху ирационалното и инферналното, което ги приближава, макар и условно, към българската митологична, по-рядко наричана баладична драма - тенденция, започнала в периода на модернизма у нас и продължаваща до днес.

Действителността видяна през екстатичното мислене на петима словенски класици в предлаганите тук техни пиеси, съставна част от родния им драматургичен канон, е едновременно предизвикателна, стряскаща, озадачаваща, но и близка, логична, привлекателна. Текстовете изграждат вътрешен диалог и същевременно отправят редица предизвикателства към нас, българите от ХХІ век, които едва сега имаме възможността да се запознаем с тях.

Най-вече сме провокирани да срещнем и сверим диалогичната си култура, готовността си за себеразкриване, анализ и високо общуване през театралната събитийност.

Сборникът си поставя скромната цел, да попълни, макар и частично, едно необяснимо разраснало се бяло поле в двустранните литературни и театрални контакти между България и Словения: драматургията.