30 години специалност Културология

Какво е общото между ударите на Фортуна в сферата на политиката и травматичната посткомунистическа култура? Как ръкописите на Дерида кореспондират с готическите шрифтове на съвременните татуировки с крайнодесен профил? Какво свързва бродниците или „бродниките“ от ХІІ век с пространствената нестабилност на пазара от 90-те години на ХХ век? Къде се пресичат траекториите на културните елити през социализма и на противниците на джендър идеологията и Истанбулската конвенция в съвременността? Кое е пространството, което съвместява спомени за бебешки погачи, наративи за прехода от моминство към зрялост и стажове на студенти в културния сектор? Как фоновите дисциплини с практическа насоченост се вписват в историята на популярната култура? Какво прави възможна концептуална среща между емпатизиращи „свидетели на свидетелствата“ и херменевтичното питане за херменевтиката?

Настоящият сборник дава еднозначен и актуален отговор на така зададените в привидно абсурдистки ключ въпроси – българската културология с поддържаното от нея интер- и трансдисциплинарно поле на културните изследвания. Той събира автори и колеги от различни поколения, с различни подходи и с различен принос към културната теория, културната история, културната антропология и културния мениджмънт с всички производни и близки на тях научни експертизи и университетски дисциплини. Неговите тематични кръгове и сюжети са свързани заедно не само от седемте рубрики и книжното тяло. Внимателният и опитен читател със сигурност ще открие пресечните точки, скритите общи маршрути и концептуални ходове на едно страстно и последователно изследователско движение към дълбинните пластове на знанието за (живота в) културата. Ще може истински да се наслади и да сподели празника, анонсиран в заглавието, който подобно на всеки един от предложените текстове отстоява разноликостта и хетерогенността на научните търсения в специалност „Културология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

***

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОДНИ ДУМИ

1. КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ: ИНТЕРПРЕТАЦИЯ И ДЕКОНСТРУКЦИЯ

ZUR KULTURGESCHICHTE DES UNIVERSALITATSANSPRUCHS DER HERMENEUTIK

Димитри Гинев

ДЕРИДА, ИСТОРИЯТА И ИСТОРИЦИТЕ: КОНСТРУИРАНЕ И РАЗПАДАНЕ НА КОНЦЕПТУАЛНИТЕ ВЕРИГИ

Жана Дамянова

2. ВЛАСТ И ПОЛИТИКА: КУЛТУРНИ И ИСТОРИЧЕСКИ ТРАЕКТОРИИ

„ЕФЕКТИВНАТА ИСТИНА НА НЕЩОТО" (ЛЕКЦИЯ ЗА ВЛАДЕТЕЛЯТ НА МАКИАВЕЛИ)

Владимир Градев

ЗА ДВАТА ИЗТОКА В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЧЕСКА И КУЛТУРНА СЪДБА (XIII-XIV век) Цветелин Степанов

3. ЛИТЕРАТУРНАТА И БИОГРАФИЧНАТА ПАМЕТ ЗА БЪЛГАРСКИЯ СОЦИАЛИЗЪМ

СЪЗДАВАНЕТО НА „БЕЛЕНЕ" КАТО МЯСТО НА ПАМЕТ В ЛИТЕРАТУРАТА НА ПРЕХОДА

Даниела Колева

ФИГУРИТЕ НА ДОВЕРИЕТО И КУЛТУРНИТЕ ЕЛИТИ ПРЕЗ СОЦИАЛИЗМА: ИСТОРИЯТА НА ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ

Галина Гончарова

4. ПОЛИТИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ КОЛАПСИ НА ПРЕХОДА

СЕМЕЙСТВО ОТВЪД ВРЕМЕТО И ЗАКОНА: КАМПАНИЯТА СРЕЩУ ДЖЕНДЪРА В БЪЛГАРИЯ

Валентина Георгиева

КУЛТУРАТА В ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ: МОДЕРНИЗАЦИОННИ И КОНТРАМОДЕРНИЗАЦИОННИ ПРОЦЕСИ

Кирил Василев

5. РИТУАЛИЗАЦИИ И ПРОФЕСИОНАЛИЗАЦИИ НА ПРЕЖИВЯНОТО

СЛАДКИЯТ АРОМАТ НА ПРАЗНИКА: СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ПРАЗНИКА ПРЕЗ ТРАПЕЗАТА

Райна Гаврилова

ЖЕНИТЕ И ГРАДСКИЯТ ПАЗАР. МЕЖДУ ПАЗАРНОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ И ПРОФЕСИОНАЛИЗАЦИЯТА НА ПРЕЖИВЯНОТО

Велислава Петрова

6. ЛИТЕРАТУРНИ И ВИЗУАЛНИ РЕЖИМИ НА МИТИЧНОТО И САКРАЛНОТО

СЕСТРИ, СЪПРУЗИ, КАНИБАЛИ: ТРАНСФОРМАЦИИТЕ НА ЕДИН МИТОЛОГИЧЕН РАЗКАЗ В СТАРОГРЪЦКАТА ДРАМА

Вяра Калфина

ГЛОБАЛНИЯТ ТАТУ ПАТРИОТИЗЪМ

Александър Кьосев

7. ПЕДАГОГИЧЕСКИ РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ МИНАЛОТО НА СПЕЦИАЛНОСТ „КУЛТУРОЛОГИЯ"

УЧЕБНИТЕ ПРАКТИКИ В СПЕЦИАЛНОСТ „КУЛТУРОЛОГИЯ". СТАЖОВЕ ВЪВ ВЪНШНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Нели Стоева

ПРИЛОЖНИТЕ ДИСЦИПЛИНИ В УЧЕБНИТЕ ПЛАНОВЕ НА СПЕЦИАЛНОСТ „КУЛТУРОЛОГИЯ"

Иван Кабаков

РЕЗЮМЕТА