Маркюрелови от Вадшьопинг

Ялмар Бергман (1883–1931) е шведски писател, драматург и сценарист. Син на влиятелен банкер, той израства в Йоребру, който ще обезсмърти в литературата под името Вадшьопинг. Черпи материал за част от произведенията си от живота в рудодобивния център Берислаген - „Завещанието на Негова светлост“ (1910), „Маркюрелови от Вадшьопинг“( 1919), и от Италия, където учи и пътешества - „Савонарола“ (1909). В обхватното му като обем и тематика творчество се открояват „Мемоарите на един мъртвец“ (1918), „Шефката госпожа Ингеборг“ (1924) и „Клоунът Як“ (1930). През 1926 година е удостоен с престижната награда De Nios Stora Pris. През 1908 година се оженва за Стина Линдберг, дъщеря на прочутия актьор Огуст Линдберг, която след смъртта му адаптира някои от произведенията му за сцената и за киното.

„Маркюрелови от Вадшьопинг“ е романът, с който Ялмар Бергман жъне успех сред критиците и читателите. Той е смятан за негов шедьовър. В центъра му е трагикомичната и демонична фигура на червенокосия гостилничар Маркюрел, който обича две неща: парите и единствения си син. В един забележителен ден, 6 юни 1913 година, неговият любим Юхан е застрашен да бъде скъсан на зрелостните изпити заради плачевните си познания по химия и гностицизъм. В ответ Маркюрел, този „светец на пъкъла“, заплашва с разорение най-видния си съгражданин, аристократа Карл-Магнус де Лорш, който вини за финансовите си неуспехи българския цар Фердинанд. Но ще изплуват и тайни от миналото, които ще накарат Маркюрел да промени плановете си и да прокълне Бог.

Смехотворно забавен и дълбоко трагичен, едновременно реалистичен и фантастичен, „Маркюрелови от Вадшьопинг“ заема заслужено място сред шведската класика.

.