Легендата "Вечерни новини"

Беше горещ августовски ден на 1952. Разхождахме се с двама мои другари - офицери от Първа софийска танкова бригада, по „Дондуков". Бях в отпуск и чаках решение на молбата ми да бъда уволнен от армията поради тежко бъбречно заболяване. С моите приятели, танкистите Павел Андонов и Христо Георгиев, бяхме неразделни и ни викаха „Тримата танкисти" - имаше такава песен.

Изведнъж Павката Андонов извика:

- Виждате ли там вляво голямата опашка от хора?

- Е, и? Да не би да раздават захар или сирене?

- Не, бе, не знаеш ли, че от началото на август вече излиза първият и единствен вечерен вестник „Вечерни новини"?

- Добре - казах аз, нали съм малко военен вестникар. - Да се наредим на опашката!

И ето, държа в ръцете си вестника със синьо заглавие, сини очертаващи линии, богата илюстрация - четири страници!

На първа страница имаше кратки официални новини, а вляво - уводен блок на актуална тема. Втора страница беше изпъстрена с разнообразна вътрешна информация. Трета страница бе заета от спортни новини и външнополитическа информация, а най-долу реклами. Четвърта страница беше литературна - с разказ, стихове, културни събития в София и в страната. Четири страници с чудесна графическа оформеност като истинска българска шевица. Хубавото, което ми направи най-силно впечатление, бе, че в малкото - само четири страници - пространство имаше богата палитра от най-различна информация, поднесена в кратка форма и яснота...

Йордан Гранитски