За световната надежда. Мирът и войната

Тази книга не претендира за систематизирана „всеобща" история на „световната надежда за мир". За създаването на такъв труд са необходими съвместните усилия на учени и художествени творци от много страни и отварянето на много архиви. Академик Георги Марков казва в „Любомъдрие на историята" (2008 г.) следното: „Теорията на историята не се „изсмуква от пръстите", а изисква богати исторически знания и философското им осмисляне в търсенето на съвършената - истинска история. За да разбереш миналото, трябва да го познаеш, инак теорията „виси" над историята".

Поради това в тази книга целта е да се разкаже за най-драматичните епизоди на световните противоречия и войни, както и за „тайната дипломация" свързана с тях. Предложеният на читателите труд представя живота на знайни и незнайни герои, дали живота си за оцеляване на човечеството.

Авторът се позовава на следните книги: Библия или „Свещеното писание на стария и новия заветъ", Библейско дружество, 1991; Надеж Лаиери-Даген, „Големите трагедии. Паметта на човечеството", РН „Icon", 2002; Евгений Гиндев, „Векът на Сталин". Част 1 - 4, ИК „Зора", 2005 - 2012; Евгений Гиндев, „Научни въпроси на националната сигурност" Лекции, „Аксес консулт" 2009; Евгений Гиндев, „Ге-ополитическа история на България" „Пропелер" 2012; Антон Дончев, „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес", изд. на БЗНС, 1982; Ефим Черняк, „Пет столетия тайна война" ДВИ, 1975; Хенри Ки-синджър, „Дипломацията", ИК „Труд", 1997; Ръсел Мияьр и други, „Истината за историята" „Рийдърс Дайджест", 2007; Ноам Чомски, „Промиване на мозъци в демократичните общества", ИК „Бард", 2009; Ян ван Хелсинг, „Третата световна война", изд. „Оргон", 2012 и други.