Бойна слава. Болка и утеха

Когато Книгосветецът узна, че ще ставам на 80, кратко рече и отсече. „Най-добре ще отбележиш тази дата, като събереш най-хубавото в книга." Въобще не ми беше минавало през ума. Не ми се и захващаше. И се направих на нищо не чул.

Уви! След петнайсетина дена ме попита „Почна ли?". А по объркания ми поглед и смотолевеното разбра, че дори не се глася. Следващия път тонът бе друг! „А бе ти...?" Нямаше накъде. Най-сетне вдянах. Май бях „скъсал конците".

И почнах да ровя — в паметта си, в папките, по шкафовете... чак се ужасих. Можеше „да се събере" поне за три книги. За по-бързо и по-лесно реших да ползвам само каченото в интернет. След изгубеното време от „не чул, не разбрал" това стана вторият автогол.

Книгосветецът полк. Георги И. Георгиев настояваше, помагаше, очакваше... А всички останали ръчкаха прът в колелото. Един, втори, трети! Сякаш се бяха наговорили. И за изминалите близо четири години успях да стигна до „под крушата".

Е, 2018 година отмина. Но идва 2023. Даже мен да ме няма....

Междувременно книгосветецът полк. Георгиев отиде да се види с Господ, царство им небесно. Но остава вграден, втъкан, вписан,... в редовете и страниците тук. Негова бе идеята, негово е скелето, негов е и Предговора. Добрините му всички ще помним.