Безброй усмивки за нищо

Откъс:

Високият стар мъж, писателят с рядка рижаворуса коса, беше поканил един млад колега на вечеря и го бе приел с голямо внимание. Накрая той му благодари няколко пъти, когато гостът някъде към полунощ го сложи да легне. Но миг след като се намери облегнат на възглавницата си, все още в обувки и костюм, младежът бе улучен от първия разсъблечен, презрителен поглед. Писателят беше ужасно уморен от него. Той каза без заобикалки, като хем го фиксираше с поглед, хем го игнорираше: На стари години изглежда невъзможно да се направи портрет на лудия, не можеш вече някак да подходиш към него, да се приближиш. Лудият никога не скучае. А в напреднала възраст човек е готов да приеме покорно това наказание, скуката. Докато лудостта - въплъщението на фалшивата свобода, вече не е интересна".

Тъй като старецът изглеждаше като човек, нуждаещ се от пощада, гостът не желаеше да му противоречи и предпочете смирено да приеме факта, че той го смяташе за притеснително смахнат, а лудостта му сама по себе си за нещо абсолютно маловажно...

***

Тази книга е идеалният подарък за двойки, които все още се носят пияни и слепи в блаженството на любовта: В "Безброй усмивки за нищо" Бото Щраус създава миниатюри за битки между половете и за взаимоотношенията, които са замръзнали или вече са в пълна разруха.

Deutschlandfunk Kultur