Дяволиада

Макар най-известният образ на дявола на Михаил Булгаков да е Воланд от шедьовъра му „Майстора и Маргарита“, пакостите на нечистите сили много преди това се появяват и в други текстове на автора.

„Дяволиада“ събира в себе си три сатирични текста на автора от периода 1923-1925 година, които са още един блестящ пример за любовта на Булгаков към фантастичното и силата на разобличаващото перо на автора за абсурдите в Русия.

Текстът „Дяволиада“ разказва за чиновника Коротков, който изневиделица е освободен от службата си в Главна централна база за кибритени материали. Коротков се опитва да открие новоназначения директор, отговорен за уволнението. Пътешествието из лабирината на съветската бюрокрация обаче става все по-сюреалистично, за да достигне до усещането за кошмар.

„Кучешко сърце“ е историята на нищо неподозиращото бездомно куче Буби, което попада в ръцете на проф. Преображенски, за да се превърне в човек. Макар действията му да започват да тревожат професора, новоименуваният човек Полиграф Полиграфович Бубев е радостно приет от новия съветски строй.

„Фаталните яйца“ разказва за гениалният, но ексцентричен зоолог Персиков. Той открива удивителен лъч, който увеличава размера и репродуктивната скорост на живите организми. В същото време мистериозна чума унищожава всички кокошки в съветските републики.