Философските предизвикателства на некласическата логика

В монографията се прави опит за философско осмисляне на тенденциите в развитието на съвременната логика и за критичен поглед върху тях.

Акцентира се на появата и утвърждаването на некласическата логика - е важен проблем, които съвременната логика постави пред философията. Некласическа логика даде възможност за нови интерпретации на логическите връзки и нови концепции на проблема за истината. Проследяват се основните моменти на развитието на модерната логика и причините, породили некласическите логики. Обсъждат се въпросите за априорността на логическите закони и за тяхната универсалност, за границите на логическото, за емпирията на логиката, концепциите за монизма и плурализма на логиката.

Некласическата логика породи пролиферация на логиката, което философията на науката счита за признак на криза, затова се изследват възможните изходи от нея. Обосновава се тезата че кризите са две. Предлага се идеята за „Логическия неофундаментализъм" даващ нова основа на логиката.

Дадена е типологизация на логиките, основана на философските им интерпретации. Развита е идеята, че значителна част от некласическите логики могат да се интерпретират като „Логики на некласическата наука". Поставя се въпрос „Има ли смисъл да се използва термина „Философска логика" и се дава идея как би трябвало той да се разбира, за да не съвпада с „Логика".

Върху тези и свързани с тях въпроси авторът размишлява, анализира ги и ги проблематизира, излага някои отговори и ги коментира. И заедно с това се опитва да даде и своите отговори.

Мартин Табаков е професор, доктор на философските науки, магистър по математическа логика; дългогодишен ръководител на секции по логика в институти на БАН. Главен редактор на списание „Философски алтернативи".

Автор е на над 100 научни публикации и съставител и основен автор на „Енциклопедичен речник по логика и семантика"