В зората на демокрацията

Ето че отново се срещаме. За мен самата среща показва, че уважението и доверието ни са взаимни, нещо което много ме радва.

След написването и издаването на първата ми книга - „Спомени в Самоводене" - смятах, че синовният ми дълг към моето родно село и съселяните ми е изпълнен. Известно време съм живял с тази мисъл и не съм помислял отново да хвана перото. Но от неколцина приятели и читатели ми бе подсказано, че трябва да продължа да разказвам спомените си от следващите години. А това време беше дългият почти половин век комунистически режим в България, който аз наричам "вълчи времена". Времето на пасторалния, донякъде идиличен живот в българското село (в частност Самоводене), описано от майсторите на перото - българските писатели, беше прекъснато внезапно, брутално, жестоко на Девети септември 1944 година. Внезапно, брутално, жестоко настъпиха „Вълчите времена".

Да разказвам спомените си за онова време, означава да го преживея отново. Тежък товар! Можех ли да го понеса?

Но сам чувствах, че ако не продължа спомените си, разказът от първата ми книга ще остане незавършен, книгата ще осиротее. Това не бива да допусна.

Освен това влизането ми в политиката, макар и за не продължителен период от време, ме срещна с хора-борци за демокрация, част от интелектуалния капитал на нацията, чиито имена не трябва да потъват в забрава. Исках, с моите скромни възможности, да допринеса тези личности да останат в националната памет, макар и само със споменаване на имената им или с кратки бележки за тях. Те заслужават това. И още някои по-незначителни мотиви и обстоятелства ме убедиха, че трябва да направя опит да продължа спомените си и размислите върху тях.

Много от имената не са истински. Променил съм ги, тъй като стореното от тях не трябва да събужда отново омраза и вражда. Техните потомци не бива да носят клеймото на позора, защото не са извършили злодеяния. Познавам мнозина от тях като добри хора.

За да пощадя читателя, съм избягвал да описвам сцени на жестокости и ексцесии, с каквито се характеризира периодът на спомените.

Съзнателно съм допуснал в някои от спомените ми да се повторят описания на едни и същи личности, събития, размисли и т.н. Това съм направил за по-голяма прегледност и да улесня читателя за по-лесно възприемане на разказвания спомен, без да го препращам към други спомен или разказ, където вече съм описал веднъж това събитие, личност или размишление.

***

Милко Янков е роден през 1935 година В с. Самоводене, община Велико Търново.

Завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет „СВ. Климент Охридски".

Работил е като юрисконсулт, арбитър и повече от 25 години като адмокат.

Народен представител в 36-то Народно събрание от листата на Съюза на демократичните сили -1991-1994 г.

В годината на Милениума извършва поклонение на Божи гроб и Светите места и става хаджия.

Написал е две книги: „Спомени - Самоводене" и в съавторство „Тананеевият род от с. Самоводене".

В третата си книга „В зората на демокрацията" продължава спомените си от по-нови времена — цялото време на комунистическия режим в България и началото на Прехода.

Освен спомени за събития и личности, авторът излага разсъжденията си върху тях и заема интересни позиции.

Всичко това предложено на читателя по един по-различен начин.