Светлина - видение - просветление. Митология, ритуали и религиозно-философски идеи във Ведите

Ведите са едни от най-древните текстове на човешката култура, съхранили в себе си митологичните представи, ритуалните практики, религиозните вярвания, духовните ценности и предфилософските размишления на древните индоарии. Ведите предопределят тенденциите в развитието на цялата индийска духовна култура за векове напред, те са критерият, с който се съизмерват възникналите по-късно религиозни и философски учения, дори когато отричат техния авторитет и сакралност. Ведите – както пише Паникар, един от най-проникновените им изследователи – са „като разбулване на дълбини, които все още отекват в сърцето на съвременния човек, така че той да може да осъзнае по-добре собственото си човешко наследство и по този начин – първоизточниците на собствените си съществувания“.

Монографията, чието второ издание става факт благодарение на издателство „Изток-Запад“, съчетава филологичния анализ на основния корпус от ведически текстове със задълбочена научна интерпретация на митологията, ритуалите и религиозно-философските идеи на ведическите арии, в които са артикулирани техните основополагащи религиозно-магически, онтологични и гносеологични концепции.

***

Проф. д-р Милена Братоева е преподавател по индийска литература и култура в СУ „Св. Климент Охридски“. Води лекционни курсове по Ведическа литература и култура, Древноиндийска епическа литература, Класическа санскритска литература, Съвременна литература на хинди, Съвременна индийска култура между традицията и модерността, Основни символи и кодове на традиционната индийска литература и др.

Автор на множество научни публикации, сред които: (в съавторство с Гергана Русева) Упанишади (Аитарея, Кена, Катха, Шветашватара, Иша, Мундака, Прашна, Мандукя), превод от санскрит, Изток-Запад, С.: 2018; Вкусът на изкуството. Произход и развитие на индийската естетика, научна студия и превод от санскрит на шестата глава в Трактата по драматическо изкуство „Натяшастра“, посветена на естетическата емоция раса, 2011; Ехо от мълчанието на Пробудения. Из: „Гирлянда от легенди за предишни рождения на Буда от Харибхатта“, съставителство, превод и предговор, 2002.

Участва в поредица от международни и национални научни конференции и форуми в България, Индия, САЩ, Унгария, Полша, Румъния, Португалия, Хърватска и др., както и в редица научни проекти у нас и чужбина, основните сред които: международен проект Master’s Degree curricula in the Area of Languages (Темпус, 1996–99); научни подходи към взаимовръзката текст–социокултурен контекст в изследването на религиите“ на Центъра за изследване на религиите (2009–2010); ръководител на проект за създаване на електронно научно списание за азиатски и африкански изследвания „Манас“ (2013), международен уъркшоп по превод на съвременна литература на хинди (Банско, 2017) и др.

Специализирала е в Германия („Филипс Университет“, гр. Марбург, като стипендиант на ДААД, 1995) и в Индия като стипендиант на Индийския съвет за културни връзки (ICCR) – в университета в гр. Пуна (1993) и в университета „Джавахарлал Неру“, Делхи (2017–2018).

Понастоящем е зам.-декан по учебната дейност на Факултета по класически и нови филологии в СУ, а в периода 2011–2019 г. е ръководител на катедра „Класически Изток“ (специалност Индология, Иранистика, Арменистика и Кавказология) в същия факултет на Софийския университет.