Глобализацията и новите граници на политическото

Съставителство и научна редакция Анна Кръстева и Антоний Тодоров.

ПРЕДГОВОР

Глобалното замести универсалното, а пространството — времето (Therborn 2000). Така социалните науки в края на XX и началото на XXI век формулираха новите приоритети. Световни конгреси (Mercure 2001), специализирани броеве на авторитетни научни списания (International sociology), бестселъри (Huntington 1996) и многобройни колективни усилия (Elbaz et Helly 2000) бяха мобилизирани за осъществяване на този теоретичен преход. Политически коректно стана националното да се мисли на фона на глобалното (Божков 2003), както и последното да се търси дълбоко в историята (Therborn 2000а). Дискурсите варират от икономически до културен, екологичен и критичен. "Няма единомислие за това какво е глобализацията, но има солидно съгласие за това, че глобализацията е" (Bertelson 2000: 180).

В този поток се включи и международната конференция Глобализацията и новите граници на политическото, проведена в София на 13 и 14 декември 2002 г.

Пост-комунистическите страни се изправят пред един парадокс: ние излизаме от общество, където всичко е политика, за да се озовем в един глобален свят, където няма достатъчно политика. И едната, и другата крайност са еднакво пагубни за демокрацията. Макар и по противоположен начин, властта и в двата случаи успява да се изплъзне от контрол, да освободи елитите от изискването за отчетност и отговорност.

Целта на конференцията беше отново да изнамери, отново да обоснове политическото. Друга абмиция бе да се опита да отговори на въпроса на У. Бек (2002) осъществява ли се преход от ръководена от правила политика към променяща правилата политика.