ПРЕДГОВОР

Случвало се е мои познати от други краища на България да ме питат: „И къде все пак се намира твоето Брезово - от Пловдив към Карлово ли, към Чирпан ли?". Сигурно и вас са ви питали. Не зная как отговаряте вие, но аз, преди да обясня, се ядосвам на това невежество. Ами Брезово си е към Брезово и се намира там, където е! Тръгваш от Пловдив по „Брезовско шосе" и след 36 километра си там. Друго по-известно селище по пътя няма! Още в 1870г., в своите „Уроци по землеописание", Йоаким Груев пише, че Абрашларе е „главно село" в нахия Караджа-даг (Сърненогорска). А в една география от 1874 г. е казано: „По-забележителни села в Пловдивский санджак са Копривщица, Аджар, Абрашларе, Клисура, Сопот, Карлово и Калофер". Ако Брезово не си беше Брезово, а беше към някого, руските власти след Освобождението нямаше да го определят за околийски център - Брезовска околия, с 53 села в нея и 30000 жители, съществува до 1902 г. ...

Далече в спокойния сън на вековете започва историята на нашия край. Тук живеят хора от шест хиляди години насам. Много племена и битки, празници и морове са минали оттук, докато се врасне в земята Брезово. Ето го и днес - живее сред последните хълмове на Сърнена Средна гора, родено от прегръдката на равнината и планината. По тези места на нашето детство трепти чудна и спокойна хубост. Всичко е знак за обич. И рошавите могили, и тракийските гробници, и унесената в неясен копнеж земя. Влюбената природа е приела топли, човешки форми. Хората, подобно на нея, са мъдри в мъдростта и страстни в страстите.

Брезово не е галеник на историята. Много повече е дало, отколкото е получило. Какво да се прави - трябва да има и такива селища, за да може други да получават, без да са дали... В развитието на селищата невинаги има логика. Големите градове израстват там, където никога не са живели хора. А там, където всяка педя земя е оросена от човешка пот и кръв, може да се стигне до „затихващи функции" и „депопулация"...

Може да не съм прав, но мисля, че най-напред трябва да си възвърнем загубеното самочувствие. Опорите на това самочувствие са главно в миналото. Може да започнем от скъпоценните находки в брезовските тракийски гробници. От дълбоките и здрави корени на живота по нашите места. Та само Абрашларе е два пъти по-старо от Америка. Да не говорим за другите селища на неговото място, съществували тук преди турското робство... Може да продължим с духовния взрив през Възраждането. Колко български градове имат училище на 182 години? Или пък читалище отпреди Освобождението? А защо Левски с ръката си е записал в своето тефтерче името на нашето родно място и датата на идването си тук?...