Вълнолом

Бях вълнолом на бурно море.

Вълните му в мен се разбиваха.

Даряваха ми пяна от векове

и със студени пръски ме обливаха.

Бях здрава, непоклатима скала.

И все не ме щадеше морето -

върху мен си изливаше гнева

все по-сурово и все по-свирепо.

Не успя да ме подкопае с годините.

Същността ми остана непроменена.

Аз бях силна и от непокоримите

безкомпромисна и непобедена.

Морето не издържа - оттегли се накрая.

Отнесе безпощадната си красота.

Замина завинаги. Дали? Не се знае?

Има ли море без бруг и скала?...