Притчи

В ръцете си държиш книга, която предлага духовната храна на словото в един не толкова модерен формат - този на притчата. Но нали освен модерните и иновативни конструкции има и такива, които са с непреходна актуалност? Притчата с голям успех може да се конкурира за някое от предните места в една въображаема класация на словесността, понеже е предпочетена и от Самото въплътено Слово - Господ Иисус Христос, Който говореше „на народа с притчи, и без притчи не им говореше" (Мат. 13:34). Какви са Неговите притчи? Сред тях има и измислени истории, а има и действително случили се - обединява ги, че те преподават мъдрост, „ала мъдрост не на тоя век... а Божията премъдрост" (1 Кор. 2:6-7). А защо Спасителят не е изложил учението Си единствено в тезиси - в прав текст, казвайки: това - „да", това -„не"? Защото, както казва св. Йоан Златоуст, така Говорещият иска слушателите Му не само да са консуматори, чакащи наготово да се сдобият с мъдростта, а и те малко да се потрудят - да открият съкровения смисъл на притчата, понеже придобитото с труд винаги се цени повече. Има и още една причина, явена от опита -така преподавани, Божествените истини се запомнят по-лесно и дълготрайно.