Проучването на историческото минало е дълъг и сложен процес, чието осъществяване изисква обективност и изчерпателност. Много са факторите, които затрудняват този процес. Сред тях трябва да се отчете и липсата на детайлна представа по отделни теми в редица области на родното историческо познание. От такъв тип са и основна част от проблемите, отнасящи се до изследванията на микрониво. Проучванията на това ниво притежават изключително голям научноизследователски заряд и позволяват, от една страна, да се установят регионалните специфики на разглежданите процеси, а от друга - да се определи тяхното място и ролята им в общото историческо развитие на страната ни. В този контекст настоящият труд е стъпка в преодоляването на съществуващите в това изследователско направление непълтони. Той е посветен на проследяването на историческото развитие на Кюстендил и прилежащите му територии през XVIII - XIX век (до 1878 г.).

Краеведско по своята същност, изследването има за цел да анализира социално-икономическото и обществено-политическото състояние на областта през разглеждания период.

В съответствие с формулираните цели, се определят следните основни задачи на настоящата разработка: 1) проследяване динамиката в административно-териториалното устройство на региона; 2) разкриване същността на демографското му развитие; 3) изясняване спецификите на местното стопанство; 4) представяне на процесите, свързани с просветно-културното дело в областта; 5) очертаване параметрите на регионалното църковно устройство и определяне на характера и формите на водената от местното българско население борба за църковнонационална независимост; 6) установяване на ролята и мястото на Кюстендил и региона в борбата за национално освобождение.

В хронологично отношение трудът обхваща историята на изследвания ареал от началото на XVIII в. до Освобождението през 1878 г. - епохата на Българското възраждане.

В географски аспект изследването обема териториите, които през тази епоха гравитират към пространството с център Кюстендил. Най-общо това са териториите, които се намират под неговото административно, политическо и стопанско управление.

Предвид обстоятелството, че самостоятелно изследване, посветено на формулираната цел, в българската историография не съществува, в настоящия труд са анализирани свидетелствата от основните видове исторически извори - архивни документи, статистически данни, епиграфски паметници и пр., и е обобщена информацията от множеството материали, в които се проучват отделни елементи от разглежданата проблематика.

Трябва да се подчертае, че интердисциплинарният характер на изследването предопределя съчетаването на различните по своята същност и предназначение методи, което позволява разностранното проучване на тази специфична материя. С характерна своеобразност се отличава и методиката на настоящата разработка. Основните методични прийоми, които се използват за реализацията на приложените в настоящото изследване методи, са реконструкцията, сравнението и съпоставителният анализ.

В структурно отношение оформлението на представения труд следва специфичен модел. Той се състои от увод, предхождан от списък на съкращенията, шест глави, заключение, резюме на английски език и списък на ползваните извори и литература.

Настоящият труд е плод на творческите усилия на проф. д.и.н. Ще-лиян Д. Щерионов от ИИНЧ - БАН и Валентин Д. Дебочички от РИМ -Кюстендил.

Проф. д.и.н. Щелиян Д. Щерионов е автор на Увода, глави 1, 2, 3 и на Заключението. Оформил е Списъка на съкращенията и Списъка на ползваните извори и литература. Той е автор на прилежащите към тези текстове таблици и е участвал в подбора на фигурите към тях.

Валентин Д. Дебочички е автор на глави 4, 5 и 6. Той е подбрал и подготвил илюстративния материал към този текст.

Всеки автор носи отговорност за съдържанието на текста и прилежащия към него илюстративен материал, които е представил в настоящия труд*