Образователни функции на институциите на паметта (библиотеки, музеи, архиви)

Темата за отворено образование като набор от практики, които заедно могат да направят образованието по-приобщаващо, в съответствие с промените в обществото, а също и да бъде по-иновативно по отношение на максимално ефективно използване на учебните и образователните ресурси в институциите на паметта (библиотеки, музеи, архиви) не е била разглеждана цялостно.

Всичко това провокира екипа на катедра „Библиотекознание, научна информация и културна политика“ при Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ да подходи по-задълбочено към изследването на проблема чрез проучване и концептуализиране на понятието „отворено образование“ в контекста на образователната функция на институциите на паметта – библиотеки, музеи, архиви, и идентифициране на успешни модели за отворено образование в чуждестранен мащаб, подходящи за българската практика.

Сборникът съдържа доклади и материали от дискусионна кръгла маса, София, 1 декември 2020 г. Идеята на сборника е да покаже, че промените в начина на мислене на обществото започват от натрупвания в самите нас и се катализират от заобикалящите ни обстоятелства. Примерите за отвореност на образование, наука и знание съществуват от десетилетия и са обобщени в тази трета книга от научната поредицата „Книга – информация – общество“, за да послужат за основа на бъдещи изследвания в областта.

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод

Отворена наука. Отворено образование

ПЕТЪР МИЛАДИНОВ - Отвореното образование – назад към бъдещето

МИЛЕНА МИЛАНОВА - Отворен достъп, отворена наука, отворено образование: Защо „отворено…“?

САВИНА КИРИЛОВА - Как отвореният достъп промени научната комуникация?

ДОБРЯН БОЕВ - Отвореният достъп и казусът Sci-Hub: под „черни“ знамена в океана на науката

ЕЛИЦА ЛОЗАНОВА-БЕЛЧЕВА - Изграждане на ключови компетентности чрез отворени образователни модели

Формално образование

ЕЛИ ПОПОВА - Образователните функции на институциите на паметта, отразени в политики, в перспективи и в добри практики

БИЛЯНА ЯВРУКОВА - Университетските библиотеки и ролята им в процеса на преминаване към отворен достъп до научни публикации

ТИНА ПЕТРОВА - Електронни ресурси на архивите в помощ на университетския образователен процес

Неформално образование

ИВАН КАБАКОВ, МИЛЕНА КОЛЕВА-ЗВЪНЧАРОВА - Валидирането като възможност за професионално развитие в областта на културното наследство

СИЛВИЯ СТАНЧЕВА - Музеите и отвореното образование

ВЕСЕЛА ГЕОРГИЕВА - Привличане на публика в музеите чрез дигитализация в ситуация на COVID-19

САВИНА ЦОНЕВА - Опитът на Регионална библиотека „Априлов–Палаузов“ като център за неформално образование

Приложения

Базисен наръчник за отворени образователни ресурси (OER)

Наръчник за отворено образование

Речник на термините

Списък на авторите