Изгубената Africa Sacra. Късноантичната християнска Северна Африка ІV - VІ в.

Тази книга цели да разгърне по-детайлна картина на урбанистичното развитие и християнския живот в част от провинциите на Северна Африка от четвъртото приблизително до края на шестото столетие. Като географски обхват това са горе-долу земите на днешния централен Магреб или по-точно старите римски провинции Africa Proconsularis / Zeugitana, съседните й Numidia, Byzacena, както и отстоящата западно неголяма по площ Mauretania Sitifensis, а още по-на запад към Гибралтар - части от тясната крайбрежна Mauretania Caesariensis.

В състояние сме да оприличим благодатните северноафрикански земи в раннохристиянски контекст (един вид Africa Sacra) на един внушителен „рог", вдаден във водите на Средиземно море (но не онзи рог - класическият източноафрикански, вдаден в Арабско море). В текста ще направим опит да изясним защо именно този северноафрикански „рог" със значителната си площ и стратегическа дълбочина е жизненоважен за стопанския просперитет и духовна култура по онези земи (Проконсулска Африка, Визацена и Нумидия) - за разлика от „тесните" крайбрежни територии на Мавритания на Запад или пък Триполитания и Либия в източна посока към Египет, където урбанистичната картина вече коренно се променя.

Земите на Северна Африка са може би идеалните „лабораторни" условия, в които може да се градят исторически възстановки в рамките на една пост-християнска култура и то в относително тесен географски пояс, лишен от дълбочина в посока към Сахара. Тук донякъде необезпокоявано се утаяват цивилизационни модели. Както отбелязва изследователят Филип Нейлър, Северна Африка е подобна на остров, разположен между две морета - Средиземноморието и Сахара, където са бушували и са се разбивали човешки вълни и то в неголеми граници.