Търсачи на надежда

Цонка Великова носи едновременно усещане за радост от живота, носталгия по недостигнатото и печал. Защото авторовите послания са есенцията на преживяното, белязани от мъдростта на безцелно отминалите дни.

Тръпчиво-горчиви са нейните съвременни приказки, във всяка от които ясно прозира поуката, но не толкова лесно се отгатва решението на възловия проблем. В тях откриваме себе си - нашето търсене на смисъл и щастие, нашия път към себе си, или към себеосъществяването си. Много силни, мъдри, болезнени. Миниатюри, които се забиват дълбоко, дълбоко в онова, което имаме в себе си. Морал? Възпитание? Инстинктивно разбиране за добро и зло... за стремеж към нещо извън простото оцеляване... Въздействащи на съзнателното и подсъзнателно ниво. Много доброта и красота има в тях. Защо толкова болка? Но в тях има надежда - винаги отворен край, винаги място за онова, което би могло да се случи, за да бъде историята различна...

Габриела Цанева