Аз съм перничанин

Роден съм в Перник през 1946 г. Отраснах в стария квартал „Клепало". Учил съм в минното училище „Иван Рилски", а после завърших техникума „Юрий Гагарин". След казармата съдбата ме изпрати в София. И така, повече от 50 години живея извън моя роден край, но без да прекъсвам връзката с него. Той винаги е бил в моите мисли и съм чувствал влиянието на граовския дух върху действията ми. Защото няма съмнение, че моите качества, характер, възпитание, жажда към науката, трудолюбие, ценностна система са резултат на пернишката граовска закваска, която съм получил през детските, юношеските и младежките години. Разбирам, че моето критично отношение към околните и лично към себе си идва от особения граовски присмехулен и насмешлив поглед към хората и заобикалящия свят. От житейско-философското отношение на граовци към повратностите на живота. От тяхната способност да приемат съдбата и такава, каквато е, но и да се борят да я променят. От техния практичен ум, допълван понякога с идеализъм, стигащ до нереални мечти и желания. От тяхната способност да фантазират и създават свой свят, който да ги пази и защитава. От тяхната невероятна жизненост и умение да се справят с всякаква ситуация. Мой пример в живота бяха пернишките миньори, машиностроители и металурзи, които с трудолюбието си ми показаха как трябва да живее и се бори човек с живота. Пример ми бяха граовци - със способността си да оцеляват, с пословичното си търпение, със своята скромност и морал. И затова сега, към края на живота си, казвам с гордост: „Аз съм перничанин".