Работата с информатори в американските военни и цивилни агенции. Поуки за Република България
В момента не е в наличност
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Антон Михайлов
- Издателство
- За буквите – О писменехь
- Народност
- българска
- Година
- 2022
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 332
- ISBN
- 9786191855230
За книгата
СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ
ГЛАВА I
РАЗВИТИЕ НА ПОНЯТИЕТО „ИНФОРМАТОР" 3 АМЕРИКАНСКАТА ПОЛИЦИЯ. ПРАВНА УРЕДБА, СРАВНЕНИЕ. ИЗИСКВАНИЯ И ОГРАНИЧЕНИЯ
1. Понятието „информатор"
2. Възрастта на информатора и други изисквания като фактори за установяване на конфиденциални отношения
3. Ограничения за конфиденциалните информатори - проблемни информатори
4 Процес на привличане и регистрация на информатори
5. Работа и срещи с конфиденциалните информатори
6. Използване на информатори при някои видове операции
7. Заплащане на информаторите (Payment)
5. Дела на информаторите (Files)
9. Проверка и оценка на информаторите
10. Приключване на отношенията с информаторите
11. Сравнителен анализ на руската оперативна теория
12. Изводи
ГЛАВА II
ОСОБЕНОСТИ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КОНФИДЕНЦИАЛНИ ИЗТОЧНИЦИ ВЪВ ФЕДЕРАЛНОТО БЮРО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ
1. Понятието „конфиденциален източник" и основни цели на вербовката
2. Роля и отговорности на служителите на ФБР по програмата за работа с конфиденциални източници
3. Идентификация, оценка и вербовка на конфиденциални източници
4. Действия след оперативното проучване и успешна вербовка на източника
5. Специални видове източници, за работата с които се изисква одобрение от Министерството на правосъдието
6. Използване на имиграционния статус на лицата за сътрудничество
7. Срещи и операции с участието на КИ
8. Участие на КИ в незаконна дейност след одобрени на ФБР
9. Администриране на конфиденциалните източници
10. Заплащане на конфиденциалните източници
11. Прекратяване на отношенията с КИ
12. Операции на ФБР на територията на други държави (екстратериториални)
13. Изводи
ГЛАВА III
СПЕЦИФИКИ ПРИ РАБОТАТА С ЛИЦА-ИЗТОЧНИЦИ ВЪВ ВОЕННИТЕ СТРУКТУРИ НА САЩ. ЗИДОВЕ ОПЕРАЦИИ И ИЗТОЧНИЦИ
1. Понятието „лица — източници" и основни органи за работа с тях във военните структури на САЩ
2. Контраразузнавателните органи и тяхната работа с източници
3. Събиране на разузнавателна информация чрез хора (HUMINT)
4. Информатори и регистрирани източници във Военната полиция на САЩ
5. Използване на безпилотни летателни апарати при разузнаване с хора
6. Уредба и особености на работата с човешки източници в Корпуса на морската пехота на САЩ (КМП)
7. Изводи
ГЛАВА IV
И3СЛЕДВАНЕ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ИНФОРМАТОРИ В САЩ ПО ДЕЛА ЗА ОКАЗВАНЕ НA ПОДКРЕПА НА ТЕРОРИСТИЧНА ОРГАНИЗАЦИЯ. МОДЕЛ И ПОУКИ ОТ ПРАКТИКАТА
1. Обхват на изследването и период
2. Цел и методика на изследването. Видове събирани данни
3. Установени факти в хода на изследването на делата и анализ
4. Общи елементи, приложими ири работата с информатори, установени по делата
5. Извеждане на модел на действие и поведение на информатор и/или на служител под прикритие за спечелване на доверие на разработваните
6. Препоръки, които да се възприемат в българската практика — поуки за България
7. Изводи
ОБЩИ ИЗВОДИ
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
СПИСЪК НА НАЙ-ЧЕСТО ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ
БЕЛЕЖКИ НА РЕЦЕНЗЕНТИТЕ
***
Д-р Антон Михайлов е завършил право в СУ „Св. Климент Охридски" и защита на националната сигурност в АМВР. Доктор е по национална сигурност от Военната академия „Г. С. Раковски". В продължение на 20 години работи по проблеми, свързани с финансовата сигурност, противодействието на изпирането на пари и противодействието на вътрешни заплахи, от които 10 години - в държавна институция. Участвал е като лектор в повече от 30 събития, свързани с противодействие на изпирането на пари. Преминал е редица курсове по контраразузнаване и сигурност към американската Defense Counterintelligence and Security Agency. Има над 10 публикации в областта на вътрешната сигурност и модели за оценка на риска, използвани в САЩ. Професионалният му интерес относно работата с доверени източници е свързан с изследване на сравнителните аспекти и използването на такива източници при противодействието на финансирането на тероризма и изпирането на пари.