Ние, другите. Сцени от личния и обществения живот през ХХ век

Иван П. Стоянович принадлежи към най-видните хора на духа, които нова България е родила. Дошъл в неподходящо време, той блестя, докъдето и както можа, обхващайки кино, театър, литература, музика, администрация, че дори и семейния живот.

Иван тълкуваше възрожденското си минало под твърде широка усмивка, за да може да се спаси в него, и не можа да се преодолее да стане част от тоталитарния свят, който го ползваше в рамките на кафеза.

Нито опортюнист, нито революционер, Системата в края на краищата го уби, но ни остави наследство на автор, с когото Аркадия донякъде става възможна.