Виктор Пасков • Стихотворения

Силно и остро писане, което не се страхува да влиза рязко в личното, да работи с тъгата и меланхолията, като запазва своя нерв и тяга за излизане отвъд установеното. Писане, което познава добре големите образци и с таланта си успява да ги подчини на своя личен и разпознаваем почерк.

Георги Господинов

Вярвам, че Виктор Пасков ще ни разбере, ще се съгласи с намеренията ни – да отворим вратата на поезията му към хората. Да направим личното всеобщо, каквато е задачата на добрата литература. А ако цар Виктор се захване да спори, както обича, си представям, че бих го контрирал с любим цитат: свещено, свещено, свещено е изкуството, което бе, което е и което ще бъде!

Иван Ланджев

Прекрасна книга! Изненадан съм. И чак сега разбирам какво не ми е достигало във Виктор – тази скрита поезия.

Стефан Цанев

Тази стихосбирка, зачената в самота и съмнения така отдавна, се ражда на света едва сега.

С поетите Георги Господинов и Иван Ланджев преоткрихме най-съкровеното на Виктор Пасков в стари тетрадки и хвърчащи листове, а най-доброто от този поетичен джаз събрахме в тази книга. Художникът Дамян Дамянов не просто илюстрира томчето, а добавя различни смислови пролуки към (и на връщане от) стиховете.

Захари Карабашлиев

***

Виктор Пасков е роден на 10 септември 1949 година в София. Завършва консерватория в Лайпциг през 1976 година.

Дебютира със стихове в списание „Родна реч“ през 1964 г.

Първата книга на Пасков е „Невръстни убийства“ (1986). Предизвиква шум още с пилотната публикация в сп. „Съвременник“.

Втората, „Балада за Георг Хених“ (1987), печели голямата награда за чуждестранна литература на Салона на книгата в Бордо, Франция и е преведена на много европейски езици. По време на кампанията на БНТ Голямото четене е определена от зрителите на 99 място сред любимите книги.