Последната клечка кибрит

Дневници, спомени, афоризми, есета

Човек е устроен така, че нито може да знае кога ще завърши гостуването си на земята, нито мисли за това. И толкова по-добре. Но това не значи, че той не трябва да знае горе-долу с колко творчески години ще разполага при един среден нормален живот.

Защото, като че ли повечето хора да имат (заедно с мен) макар и смътното чувство, като че ли ще живеят поне 400 до 500 години и тия "щастливи" хора са разпределили работата, която им предстои да завършат през живота си с оглед на тези 500 години. А нещата съвсем не стоят така. Времето на човека и без това е така малко, че да го пилеем, както правим това, е велика грешка. Та човек до 13-14 години живее един подготвителен и нетворчески период, до 20-ата си година е в Университета. После идват годините на военното обучение и ето ти човека близо на 30 години, все в подготовка за живота без сам той да усети, че половината от творческия му жизнен път е вече изминал. И като се прибавят грижите, които носи неминуемо семейния живот, отглеждането и възпитанието на децата, войните и революциите, които тук на Балканския полуостров са станали неизбежни като четирите годишни времена, равносметката показва пълен житейски фалит. Така че сега е последната клечка кибрит от кутийката на живота; ще трябва да бъда особено внимателен. Изгасне ли и тя не ще успея да запаля огъня, който кладя цял живот.

Така сега за мен вече, когато прехвърлих 60-те години е крайно време да установя не какво трябва да правя, а какво не трябва вече да правя. Защото работите и начинанията, които съм започнал са толкова много и в такива разностранни области, че за да ги завърша, не ще ми бъдат достатъчни и 500 години. Сега трябва строго да преценя коя остава основната ми работа за довършване и кои други работи ще трябва да се изоставят за винаги.

Да погледна в себе си. Да повярвам отново на себе си. Да почна отново да се уважавам. Ето задачата. Центробежните сили ще трябва да се уравновесяват с центростремителните, иначе катастрофата ще бъде неизбежна:

План за използване на последната кибритена клечка. [Дневник, 5 юли, 1957]

***

Иван Пенков (1879 - 1957) е виден художник от първата половина на ХХ век, представител на движението "Родно изкуство". Живописец, приложник и сценограф; автор на известните стъклописи в Ректората на Софийски университет, в Съдебната палата и Народна банка; професор по приложно изкуство в Художествената академия (1939 - 1955); основател на катедра по сценография; духовит обитател на кафене "Цар Освободител". В приятелския му кръг са редица известни негови съвременници като Александър Балабанов, Илия Бешков, Майстора, Андрей Николов, Иван Милев, Светослав Минков, Дечко Узунов, Тодор Боров, Никола Михов...